Тишината беше по- мъртва от всякога, когато отвори внезапно очи. По челото му се сливаха капчици пот. Не помнеше, кога се бе преместил на леглото в спалнята. Чаршафът бе свит на топка до него и сякаш съзаклятнически мълчеше и споделяше болката. Безумна, почти нереална разкъсваше тялото му на хиляди кървави късчета. Беше я сънувал. Беше я съживил в собствения си измислен свят. За да се чувства по- малко самотен, по- малко обезверен. Трепна, извърна поглед от прозореца и стана. В ъгъла на стаята имаше масичка, върху която прилежно бяха поставени чаша с вода, телефон и кутия с шоколадови удоволствия. Беше отказал цигарите заради нея и пак по нейно насърчаване си купуваше " подарък за душата". Отпи от високия кристал живителна глътка течност и зарови пръсти в косата си. Споменът от съня го стисна здраво за гърлото. Думите звъннаха в съзнанието му:" Лудост е! Чуваш ли? Лудост е! Аз дори не те познавам. Но те обичам, усещам те, по- силно от всеки друг!!!" После бягството заглуши всички останали мисли. Въздъхна. Върна се в леглото и прегърна най- голямата възглавница. Представи си, че топлината, която чувства е нейна. И заблудените сетива омилостивиха изтерзаната му същност.   Мариела Петрова 24.08.21г.

Поздравления!