Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10 18:02 - Курбан
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
20

Последна промяна: 06.10 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    - Здравей, как си, какво правиш? Отдавна не съм те виждала. Още ли работиш в онзи готиния ресторант на ъгъла до църквата?
    - Здрасти! Не, станах и аз чорбаджия. Наех си едно помещение.  Наемът ме устройваше и започнах отначало да градя своя живот. Спретнах малка, уютна пицария. Вече имам и редовни клиенти, все млади и кадърни деца. Не мога да се оплача. Но още не мога да стъпя в онзи ресторант...
    - Защо? Нещо лошо ли се е случило? За това ли си си тръгнал оттам?
    - Да. Лична трагедия. Сърцето ми се свива. Сякаш живея втори живот. Понякога ми се иска само да вляза и да поседна на някоя маса, но отвътре нещо ме спира. Стомахът ми се преобръща и въздух не мога да си поема. А бях толкова щастлив там. Много мечти се сбъднаха...
    - Ходи ли да ти леят куршум? Курбан раздаде ли за здраве?
    - Не. Аз не вярвам в тези неща. 
    - Не съм ти казвала... Минали са повече от двадесет години. Бях наивна и лудо влюбена.
     - Сега, не си ли?
     - Съм, но тогава витаех из облаците и си мислех, че всичко ми е позволено. Преживях инцидент. Просто Господ ме спаси. Паднах от най- високата част, на която можеше да се стъпи, на една череша. Линейка, болница, операционна... Кошмарът беше тотален. Един месец пазих леглото, да не избяга от мен.
    - Ти пък! Никога не си ми казвала...
    - Не съм. Понякога от спомена още ме боли. Не физически, той, белегът си остана. Една педя хоризонтална линия на крака. Глупостта, която проявих в него момент, и досега ме възмущава. 
    - Е, преживяла си го...
    - Не точно. Седем години мисълта за череши ми беше отровна. Седем години нито погледнах плода, нито поисках да го вкуся.
    - Да, бе... Чак пък толкова...
    - Можех да си остана там... Под дървото... И вече да са изгнили кокалите ми.
    - Щеше да е голяма загуба! Да знаеш! Ти си невероятен автор, пък и човек... Винаги си била на среща ми в нужда.
    -Недей! Ще ми поникнат крилца, като на ангелите! Знаеш ли, за един месец дървото изсъхна. А беше отрупано с плод. После изчезна. Някой го беше отрязал до дъно.
    - Да не повярваш! Господ си е отмъстил!
    - Не знам. Но на седмата година раздадох мръвки... Не сурово месо, както е по традиция, а сготвено. Нарекох го за здраве и още същата година посегнах отново към черешите. Та, за това ти казвам. Не знам, доколко си суеверен, но няма да сбъркаш, ако раздадеш курбан...  

06.10.22г.
По действителен случай.



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 624986
Постинги: 455
Коментари: 837
Гласове: 19076
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол