Тя беше сбъднато желание, но не на когото трябва. Роди се в края на есента и началото на свирепа за севера зима. Снежните преспи достигаха метър височина и затрудняваха движението по пътищата. Но тя се превърна в Слънце за очите му. Неговото злато. Три дни черпи и пи за здравето на дъщеря си. Беше прекалено щастлив и благодарен, за да прозре простата истина, че е сам в радостта си. Любимата половинка не можа да преживее болката, докато дойде на себе си и прехвърли цялата вина върху Елиз. Малкото създание завито в кошче, втора употреба. Детството премина под сянката на по- голямата и сестра. Вечните сравнения не завършваха в нейна полза.  Елиза се превърна в изкупителна жертва и един ден просто си тръгна. С две найлонови торбички в ръцете. Избяга на другия край на страната. За да не може и когато сама поиска да се върне в родния си дом.  И се роди за втори път. За една година порасна в пряк и преносен смисъл. Съдбата я дари с всичко онова, което не и бе дадено първия път. Обич, човешко отношение и топлина. За първи път осъзна, че е жива. Че е част от семейство.    

    - Елиз... Какво има, защо още не си готова? - Едър мъж стоеше на няколко крачки от нея и я наблюдаваше. Тази една шепа кости и коса се превърна в неговия свят. Всяка негова мисъл и желание бяха свързани с нея. Всеки проект, който обмисляше и реализираше бе споделен с нея. Като светлината в живота проникваше в подсъзнанието  му и го владееше. Когато погледите им се срещаха, нищо друго нямаше значение. Две половинки на едно цяло.  Сезон след сезон, година след година.     

    - Сладко мое, вярваш ли в кармата?- Тя го проследи, как се приближава. Всеки път се възхищаваше от осанката му. Толкова мощ се излъчваше от него. Власт, да я закриля от целия свят ако се наложи.     

    - Нещо те притеснява ли? Спокойно! Каквото е писано, това ще се случи. - Той я прегърна нежно и целуна слепоочието и. - Любов моя... Мисли положително! Каквото изпратим на Вселената, това ще се върне.  Хайде да тръгваме, че ще закъснеем.    

    Елиз сложи ръка в неговата, докато той заключи входната врата и се усмихна. Лавата в кръвта му премина в нейното тяло. Пулсът и се засили и тя  се запита, дали ако се забавят няколко минути, ще се усети липсата им на тържеството...  

09.02.23г.