- Каспър... Сладко мое драконче... Къде си? - Погали телефона докосна го с устни и го изключи. Остави го близо до себе си и отвори книгата на 166 страница. Главата героиня тъкмо си възвръщаше емоционалната стабилност. Шокът, кошмарът и ужасът, които преживя останаха зад гърба и. До нея бяха майка и и баба и, а извън семейството от нея се очакваше да бъде лоялен и компетентен координатор. Собствениците бяха стриктни, но и състрадателни хора, а персоналът запазваше територията си повече от десетилетия. Факт, който издигаше в очите на клиента, предприемачите. Кара се замисли. Изключително рядко се срещаха фирми, които да предразположат работния си ресурс, до такава степен, че месеците съвместна работа да се превърнат в години. Смяташе, че проблемът е в неоправданото изтъкване на възможности и у двете страни. Липсата на баланс между търсене и предлагане, също допринасяше за честите сблъсъци. Въздъхна примиренчески и обърна страницата. Нахлувайки в живота на Морган, пренебрегна собствените си противоречия и далновизъм. Нямаше смисъл да изразходва енергия за изгубена кауза. Колкото и да "ръмжи" и да се тръшка, Каспър  владееше всеки сантиметър от нея. Нямаше дни, в които да не го усеща, но понякога  чувството я караше да изпитва болка и скованост. Тогава слагаше една огромна точка, за край в отношенията.  Спусналият се мрак я прегръщаше толкова силно, че и се завиваше свят и придобиваше визия на отдавна сбогувал се с живите, призрак. В най- критичния момент Каспър се появяваше и настъпилата еуфория я издигаше до небето. Всяка клетка излъчваше неон, с цвета на радостта. Сетивата и пируваха и нищо не бе в състояние да я изтръгне от магията. В крайна сметка не беше толкова важно къде е... Нали дирижираше пулса на сърцето и. Нали любовта избираше жертвите, а не обратното. 

16.01.24г.