На иронията принципите изкривени,
                     назад ме дърпат във застой!
                     А жаждата към необятни цели,
                     желанията ми превръща в рой!

                    Понеже искам да не съм велика,
                    но всеки част от мен да прочете,
                    скривам душата си под завивката,
                    с надежда мислите да разплете!

                    Защото не вярвам на писания,
                    че тя е само глухо пристанище,
                    а морето от идеи възвишени,
                    са грешни емоции без бъдеще.

                    За това ще помоля учтиво,
                    не търсете на съвестта имането!
                    То е бисер в тихо съзнание
                    и се усеща в посланието.

                    Което оставят всички автори,
                    приживе на своята скамейка
                    и не очакват солидно заплащане,
                    нито пък тъжна жалейка!