Простете ми нахалната дързост,
изтръгнала съзнанието от реалността!
И желанието да бъда невидима,
зад кулисите на далновидността!

Простете ми грешните избори,
над които властта феодалност разви!
И в моменти на слабост подгизнала,
душата заради тях сарказъм придоби!

Простете ми поривът сакрален,
не уцелил времето за експедиция,
но търсещ  убежище в хронологията
на събития не достигнали кондиция!

"Простете ми грешните избори,
над които властта феодалност разви!
И в моменти на слабост подгизнала,
душата заради тях сарказъм придоби!"

Прекрасно! И точно!
Така е, поемаме чужда вина и молим прошка за нея!
Докато виновните търсят друг виновен!

Хубави мартенски дни и поредица от качествени стихотворения!

Благодаря за милите думи!

Простено да е и от хората и от Бога- ти си далеч по-невинна от милиони други!