Суфлирам монолози, повтарям клишета,
вярвам в среднощни пориви и соарета!
И уж историята, е като протъркана монета,
а губя власт над най- желаната вендета!  

Аз всъщност нямам користни идеи,
разхождам мисълта си из небесните алеи.
В сърцето си събирам късчета трофеи,
оставени по тъмно от призрачните феи...  

Които в царството на самотата,
танцуват с непорочност из полята.
Сред тях съм, като нежност разлята,
мечтаейки за светла любов под дъгата!  

Мариела Петрова
13.06.21г.

Браво- пожелавам мечтата ти да се изпълни!

Благодаря!!!!!