споделям болката си от суетата.
Усещам те, сякаш си близо до мен,
но не зная, къде се намира чертата...

Отвъд, която се простира същността,
на напълно логично обяснение.
Не можем да избягаме от реалността,
душите ни са подложени на изкушение.

Гледам те жално, почти във синхрон,
зная, че мислиш за мен постоянно!
Ти си молитвата в труден момент,
аз, отговорът на желанието сакрално!

Мариела Петрова
14.07.21г.