Всичко свърши,
като хвърлена монета в шадраван.
Като звук от будилник, прекъснал съня.
Като лъч, който пронизва тъмата.  
Всичко свърши,
като край на нещо твърде зависимо.
Като амин, след думите в молитвата.
Като преход към друга реализация.  
Всичко свърши...

11.04.22г.

Народна мъдрост:).

Предполагам.... Само че това което тече, вече не е същото... :(

Може да е за добро, не се знае.
Получих любов едва когато спрях да я търся.
Странно...
И така вече над трийсет години:).