Подрънква щастието ми в зората,
докоснато от първите лъчи.
Потропва тихо и мечтата,
свенливо гледа и мълчи.  

Не бой се мило, прегърни ме!
И винаги ще бъда твоя аз!
Говоря влюбено, игриво,
а ти ме изучаваш в профил и анфас.  

Нагледно днес ще ти покажа,
какъв съм хаос и романтика в едно.
Дано не се разминем на паважа,
а да бъдем диви и щастливи заедно!  

02.05.22
Мариела Петрова 

Мъничко само поизглади ритмиката, много лесно ще се справиш:).
После дивей колкото си искаш :).

Пипнах го леко, дано се хареса на читателите ;) Повече от това не мога да променя!

Пишеш много приятно, може би аз просто не харесвам особено белия стих.
Още мъничко работа занапред и ще ти се получава добре.
Малко повече рими и ритъм. Извинявай, че го пиша.
Ще стане десет от десет като поезия, имам предвид цялото ти творчество, поне което съм прочел, мъничко още само:). Съвсем малко:).
Като се замисля, не чета много поезия напоследък:).
Радвам се, като видя стремеж към писане, и то нелишено от смисъл и чувство.
Чакаме още!

Много ти благодаря!