Протегни ръка, докосни ме нежно.
Прошепни слова, погледни ме копнежно.
Усмихни се чаровно напук на съдбата,
знай вярата подхранва сетивата!  

После в прегръдка, уютно гушни ме,
нека чуя, как произнасяш моето име!
Длан на гърдите ти бавно ще сложа,
да усетя, как настръхва твоята кожа...  

Искам любов, в синхрон да се слеем,
нищо че емоциите трудно владеем.
Само за малко да съм твоя енигма,
нека те погаля... Пък докъдето стигна ;)    

Мариела Петрова 


13.10.22г.