Накрая остава само тишината.
Почти осезаема прегръща реалността.
И онази истинската част пробожда,
право в сърцето същността.  

Сигурно е перфектна илюзия,
страстта, която разиграва съня!
Трепета нежен и вечната жажда,
да имам всичко, без да се виня...  

А може би, някъде в средата,
се крие срамежливата любов...
Страхува се в нас да преоткрие,
своя версия на нов живот...  

14.11.22г.

посред нощите, сега тишина :).
Захладня вече, затваряйте прозорците, деца има, не могат да спят :):):)!

Краси, голям си образ!!! Да си ми жив и здрав!