а мракът властва, като богиня.
Живецът ми се хербаризира,
подобно на цвете във пустиня.

Ти не беше просто образ до мене,
а светъл поглед и шарена сянка.
А аз история в рими създадох,
за любов жилава, като дрянка.

Едва ли сбърках, допускайки надеждата,
в съзнанието ми свободно да живей.
Но някой ден безспорно ще се реализира,
а сърцето за любовта ти още ще копней!

Може би наивността ми е символична,
но продължава за теб да рисува мечти.
Сигурно и страстта ми е нелогична,
но още съм влюбена в твоите черти.

07.02.23г.
Мариела Петрова