и моли се за своята пощада.

А в душата грохотът скверни

и си търси обявената награда.

Сълзите стичат се, за кой ли път,

неподвластни на суетата.

Студът превърнал ги е във следи,

но е оставил отворена вратата.

Така и не разбрах, кога и защо,

допуснах те до своето  огнище.

Ти си от друга порода същество,

обитаващо приказно светилище. 

26.02.24г.