Видя го. Изведнъж. Промъкна се безшумно и го стресна. Лицето и се оказа на една педя от неговото. Той приключваше телефонен разговор и в тона му се усещаше раздразнение. Пожела му приятен ден и се обърна. Секунди по-късно чу реакцията му и всички сетива буквално блокираха. Кошмар изтръгнат от сънищата и пренесен в реалността. Продължи да върви с отмерени крачки и колкото повече се отдалечаваше от него, толкова повече го съжаляваше. Не се почувства обидена. Нещастието прозираше от цялата му същност.            

    - Кари!- Гласът му се извиси в пространството и я накара да спре. Обърна се и проследи приближаването му. Търпеливо изчака да си поеме дъх и в очите и се появи надежда.- Извинявай... Напоследък имам доста проблеми. И честно казано нямам решение за повечето от тях. А твоята поява винаги провокира неуместни действия. Съжалявам... Аз по принцип не съм такъв...     



     - Знам какъв си. Не е необходимо да ми се извиняваш. Все забравяш, че съм далновидна и нищо не можеш да скриеш от мен. Ще ми се отношенията ни да бяха други, но може би в това им е чара. Само се опасявам от евентуална експлозия. Тогава определено няма да се разминем без последствия... Не се чувствай задължен да създаваш в живота ми шоу. И без твоето присъствие, изглежда трудно прикрит цирк. Бъди спокоен!           



    - Още ми се сърдиш. - Констатацията изненада и двамата.- Ще ми простиш ли някога?          



    - " Някога", е неопределен период от време. А аз не разполагам с достатъчно, за да променя фактите. Бъди щастлив! Пази се!        



    Тя бързо се извъртя и почти избяга от погледа му. Той остана шокиран от думите и и докато се опита да я спре, тя се сля с тълпата. Вината полази по гърба му. Изви се, като змия около врата му и изсъска в ухото.     

    Беше я изгубил...     

4.04.23г.