Постинг
04.05.2017 09:51 -
Надежда за грях
Надежда за грях
Свенлива походка, жест обигран
Плавно се движи по булеварда.
Очите са скрити, потайно мълчат,
Единствено устните раздават награда.
Копнеж е гравиран на ръцете и две,
За ласка и нежност, крещят сетивата.
Не иска пощада в предсмъртни часове,
Нито изгнание, потъпкало словата.
Частица прах от Божествен всемир,
Извисена, душата и страда.
В този живот, тя е кумир,
С криле приковани на клада!
Вечна дилема... Наскоро по друг повод си припомних разказите на Елин Пелин от сборника "Под манастирската лоза". Там главният герой в цикъла, отец Сисой, възкликва:
“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото."
И гощава госта си с бобена чорба от греховете на отец Никодим. Поучителна история за онова, което остава след човека от греховните и от праведните му дела:)))
Хубави стихове! Поздрави, Мариела!
цитирай“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото."
И гощава госта си с бобена чорба от греховете на отец Никодим. Поучителна история за онова, което остава след човека от греховните и от праведните му дела:)))
Хубави стихове! Поздрави, Мариела!
Чудесно е , това е голяма крачка напред :)
Страхотен ритъм се усеща. Звучи като музика:)
Специални поздрави!
цитирайСтрахотен ритъм се усеща. Звучи като музика:)
Специални поздрави!