Изгубих се в сребристото на погледа!
В дълбините на сетивно море.
На прилива вълните ми донесоха,
любов, която нищо няма да я спре!  

Изгубих се в мълчанието на погледа!
В стремежа си да преодолея слабостта.
След мисълта ти бавно се прокрадвам,
сърцето трудно балансира в реалността.  

Изгубих се в желанието на погледа!
В кладата, за която всеки тайно си мечтай!
Сега се взирам в синевата на пространството
и се моля надеждата в мен, да не роптай!  

Изгубих се в погледа ти!
21.11.21г.