Искаше да избяга. Да се скрие даже от света. Гневът и разочарованието я караха да изглежда, като малък, педесеткилограмов кошмар. Злите сили вилнееха в съзнанието и не разрешаваха светлината да образува нежния ореол, с който беше свикнала. Почувства се някак грозна и безлична на фона на празничното настроение. Коледа наближаваше и еуфорията нарастваше правопропорционално на времето. Лъскавите витрини привличаха, като магнит всеки поглед. Само не и нейния. Душата и беше в траур. Мозъкът и триумфираше от победата след развръзката, но сърцето кървеше от болка и невъзможност. Чувства, които така и не успя да преодолее. Ритъмът в стъпките се забави. Никой не я чакаше. Мисълта да продължи и да се разходи из квартала, мина и си замина, така както дойде. Като гост на празна трапеза. Нещо я накара да вдигне глава и погледа и се фокусира върху спряната кола до дома и. Всичко в нея се преобърна за части от секундата. Някой вля енергия в тялото и и тя ускори крачка. Когато наближи забави ход. Някои важни части от тялото и си размениха ролите. На колата се бе подпрял висок рус мъж с най- сините очи, които беше виждала.          



           - Аз не бях ли достатъчно ясна?        


           - Беше пределно ясна!        



        Рафаел протегна ръка и я придърпа към себе си. Никой и нищо не можеше да го спре. Вече не. Загубил контрол върху себе си след  телефонния разговор, всяка клетка жадуваше възмездие. Нямаше да я пусне да си тръгне отново. Никога повече. Едната му ръка я придържаше през кръста, да не би да посмее да избяга, с другата погали косата и и се спря на лицето. После се наведе и впи устни в нейните. И съпротивата угасна, като свещ оставена на течението. Притисна я по- плътно до себе си, докато целуваше сълзите и. Всички изказани думи загубиха смисъл. Любовта се беше възкачила на своя трон и не мислеше да си ходи. Елена го поведе по стълбите на вторият етаж от кооперацията. В бързината щеше да изпусне ключовете и нервно се изсмя. Не светна, нямаше нужда. Дрехите им падаха след тях по земята. Искаше го. Нямаше смисъл да крие. Жадуваше всяка негова ласка, всеки негов поглед. Искаше да изследва сантиметър по сантиметър тялото му. Да гали и целува, докато целият се превърне в лава. Жива, тръпнеща, полудяла от страст и желание. Толкова пъти си беше представяла този момент, че не знаеше, на кой свят се намира от радост. Шепите и обхванаха лицето му и устните оставиха влажна следа по челото му. Спуснаха се надолу по нослето и засмукаха неговите. Езичето и докосна неговото. Тръпка премина през двамата. Елена продължи изследователската си дейност към вратлето и после покрай раменете. Спря се на гърдите и езичето изписа десетки пъти името му. Усети напрежението му и слезе по- надолу. Внезапно се изправи и седна върху него. Ръцете и се плъзнаха по коремчето му. Обичаше го. Всяка негова гънка и чупка. Всяка клетка и окончание. Тялото и бавно се сля с неговото. И ритъмът завладя съзнанието им. И всички предразсъдъци останаха на заден план.  16.11.21г

ТРУДЕН ВЪПРОС : Бях ли достатъчно ясна? ИЛИ тРУДЕН ОТГОВОР

Понякога в любовта всичко е... Трудно!
Хубав ден!