Измъчена любов се скита в мрака.  
Търси упование в далновидността.  
Крачи надеждата в изгнание,  
не приела хомота на реалността.  

Измъчена любов усмивката си пази,
дълбоко в недрата на лоялността.
Като реликва в свойте длани,
държи иконата на радостта.  

Измъчена любов не проси ласка,
не съществува втори аналог.
Крие душата ранена зад маска,
не приела покана за адов залог!  

03.12.21г.