Гледаше, като потресена. Очите и щяха да изскочат от орбитите. Нейната собствена майка, флиртуваше с праисторическия велосираптор, натресъл се в съседното помещение. Не можеше да понася даже миризмата на отлежало, която се разнасяше, около него. Ухание в мрака, което не отговаряше на нейните интереси. Тровеше и душата и тя често си мислеше, кой стои зад привидно " милото" поведение. Оказа се, че адвокат Андрей Калпакчиев е мижитурката. Той изпращаше информация за ежедневието и на Радина. Каква ирония, но до известна степен си приличаха. Строго консервативни, мазохисти. За тях работата беше начин на живот. Думите удоволствие, почивка, развлечения, бяха чужди и неприемливи. Перфекционисти по всички критерии. Определено не бяха от нейната планета.             



     - Какво гледаш? Никой ли не е влязъл да си купи нещо? В тази криза, хората нямат пари за хляб, а ти се надяваш да продадеш някоя дрънкулка... Казвах ти едно време да учиш! Сега можеше и ти да си имаш своя кантора, да печелиш пари, да си позволиш прислужница, която да ти работи. Колкото пъти се кача горе, все нещо е разхвърляно! Вече започнах да си мисля, че никога няма да видя дома ти подреден.        



     Радина не се впечатли от изражението на дъщеря си. Хулите и сарказмът бяха в пъти повече от приетото за нормално поведение. В кръвта и беше да е директна и сурова. Понякога Елена усещаше, същите черти и в себе си. Особено, ако някой я е засегнал. Мразеше се за това и водеше тиха война със себе си, за да приеме аналога.           



    - Ако ми разрешите да се намеся, животът на един адвокат, нито е интересен, нито вълнуващ за жените! Това все пак е мъжка професия и изисква абсолютна концентрация. А както всички знаем, жените са склонни към авантюри и техния свят е изпълнен с халюцинации. Въпреки уважението, не смятам за подходяща перспектива, правните закони и догми да намерят ред в ежедневието на младата госпожица.          



    - Колко сте прагматичен! Но разбира се, умен мъж, като Вас, ни би си позволил да говори празни приказки, като дъщеря ми. Тя все лети из небесните царства и си мисли, че вечно ще е млада и красива...             



    - Беше ми беше приятно в компанията Ви, но държа да Ви кажа, че и аз имам ангажименти! Хубав ден и на двамата! Като си изпиеш кафето, остави чашата при него. Аз имам среща в галерията! Дори и да не Ви се вярва, съществуват хора, които се интересуват от моите творения!               



    Елена се завъртя на токчетата си и без да изчака какъвто и да е коментар избяга. До толкова и стигна търпението и разбирането. От цялото и същество хвърчаха искри и ако беше останала и секунди повече, нещо определено щеше да пострада. Или ваза, или пепелник, най- вече щяха да летят листи с прясно принтирани редове.              



    - Та, до къде бяхме стигнали?              



    Радина се обърна с най- лъчезарната си усмивка към мъжа до себе си. Фриволно го докосни по рамото, изпращайки недвусмислени сигнали.              



    - Извън контекста бих подчертал, че изглеждате невероятно днес. Но Вие предполагам сте свикнали да чувате комплименти...                    



    - Много сте мил! Нали няма да Ви преча да остана още известно време? Тя предполагам няма да се бави много при брат си. Винаги го притеснява, когато и е удобно! Изобщо не се съобразява с неговите приоритети. Но какво да се прави... Деца...                



    - Вие сте благословена! Притежавате всичко, за което би мечтал един мъж! Разбира се, че можете да останете, колкото желаете!                       



    Адвокат Калпакчиев галантно взе ръката и в своята и я целуна. В очите му се появи блясък. Останал съвсем сам, единствената му утеха беше кантората. Нямаше значение, какви са клиентите му, богати, бедни, красиви, грозни, те просто преминаваха през времето му. Оставяха парите си и се обезличаваха. Веднъж напуснали неговия свят, не се вълнуваше за съдбите им. Само през нощта, малко след полунощ се събуждаше, гледаше тавана и стените, следеше сенките, които се разхождаха по тях и им говореше. Описваше им, колко е велик, как ще увеличи богатството си, ще си купи яхта и остров. И може би ще покани на разходка, Радина. Сърцето му трепваше за кратко, после отново заглъхваше. Жената означава разходи, а той не смяташе да се разделя с парите си. Дори и да направи компромис, тя сигурно ще иска нещо и за децата си... В такъв случай, бе по- добре да се дистанцира. Въртеше се в голямото легло, като чеверме и след час отново заспиваше. Посрещаше изгрева с напълно отворени очи и голяма чаша кафе. Ако искаше реализация, не трябваше да пести време и енергия за осъществяването и.