-" Разбери ме, аз не мога!"
Прошепна тихо и си тръгна.
Останах сгушена в нощта,
светът за миг се преобърна!  

Острие в сърцето се заби
и кървави следи остави.
Денят потъна във мъгли
и сълзи в болката добави.  

- Не си отивай! До мене остани!
Аз друго няма да поискам!
Да ме има в погледа любим,
а тъгата в сърцето ще потискам!  

20.03.22г.  

дето да иска:). Жена да не си на тия времена:).

Да не забравяме все пак, че това е само стих... И понякога далеч от действителността :)

Супер е - браво!

Благодаря :)

Докосващо!

Благодаря!