- Не разбирам. Усещам любовта ти, не си спрял да мислиш за мен, но усмивката ми я няма. Сякаш живецът се скърши, като суха клонка и увяхна.          
   

     -  Нещо да не те боли?       
 

       Гледаше я разтревожен и понеже нищо не разбираше от женски капризи, не знаеше, как да и помогне. Погали косата и, но тя се отдръпна. Опита се да хване ръката и, но тя не реагира с нежност. Все пак продължи да я стиска. Леко и внимателно, за да не я нарани. Ревност се прокрадна в съзнанието му. Дали тя бе срещнала друг и той вече не и бе нужен? Страх се вля в кръвта му бавно и несъзнателно. Обиколи тялото и проникна във всички клетки. Изведнъж се почувства изтръпнал. Тя изпищя и издърпа дланта си.               


      - Какво ти става? Ще ми счупиш костите!!!          


      - Съжалявам. Не исках.             


      Погледна го право в светлото на очите, докато разтриваше нараненото място. Още имаше огънчета в тях, докато в нейните прозираше безкрайна пустота и отдалеченост. Студ се бе загнездил там и не мислеше да си ходи. Само че, това арктическо присъствие изобщо не му харесваше. Не може до вчера да е огнена жрица, а днес да е леден сталактит! Нещо не се връзваше. Не беше от хората, които оставят въпросите си без отговор. Рано или късно щеше да разбере причината за нейното състояние. Ако някой беше обсебил сърцето и, щеше да го прогони, ако здравето и беше застрашено, щеше да я заведе при най- добрите лекари. Щеше... Само да си отвори тези нежни устни и да му сподели.             


      - Хайде, не бъди безкомпромисна... Вярно е, че съм мълчалив, повече отколкото трябва, но пък ти не ме копирай! Кажи ми, какво ти има? Нали всяка твоя мисъл беше за мен и всяка усмивка? Сега ги няма. Защо?            


        - Не знам... Но не си виновен ти... Може би емоциите ми дойдоха в повече. Със сигурност не искам да се чувствам по този начин.             


        Доближи се до него. Протегна ръце и обви врата му. После пръстите и зашариха по раменете, надолу към лактите. Върнаха се. С широка длан докосна гърдите му. Погледът и фиксира неговия и той спря да диша. Десетте пръста продължиха надолу да изследват непознати територии. Заиграха се с токата на колана му, но не го откопчаха. Само се опитаха да достигнат голата плът на коремчето. Спря. Усмивка се появи на лицето и.              


- Още не си готов! Една част от теб още се съпротивлява...    


 17.10.21