Големите празници бяха минало, като всяка година. Много шум и разходи, на фона на обнадеждаващи усмивки и традиционно меню на масата. Фойерверки в нощта, съсипващи зимната приказка, с шум и миризма на изгоряло. Подплашени животни виеха,...

 Добре че нямам твоите приоритети,
щях да заспивам самотна в нощта!
И нямам твоите хиляди проблеми,

 Дали ще мога да забравя,
онзи финален акорд,
който неволно обуславя,

 След всяка любов остава по нещо,
крехко и нежно, като малко перце!
След залеза настъпва раздяла,

 Любов до безразсъдност.
До агресия, примесена с тъга...
Безкрайна нежност в океана,

 Параноя мислите ми втриса!
Как във този зимен студ,
в пламъци душата ми изгаря,

 Мина покрай мен и продължи,
като призрак пробудил страховете.
После бавно се отдалечи,

 Да беше сън, но не си!
Досега щях да те забравя!
Да беше порив, но не си!

 Към теб мислите ми все препускат,
а аз не искам да спирам този бяг!
С душа ранена, неволно те обикнах,

 Срамежливко, дните ми поквари,
с поглед от високо, гледа и мълчи!
С дяволи в главата ми събрани,

 Боли, когато някой, 
само в мислите ти се разхожда!
Боли, когато някой,

 Любов си,
безумие в гърдите ми смълчано!
Любов си,