Докоснал си душата ми, окей!
Сега защо ме гледаш тъй наивно?
Животът иронично ми се смей,

 Суфлирам монолози, повтарям клишета,
вярвам в среднощни пориви и соарета!
И уж историята, е като протъркана монета,

 Страстта няма почивен ден,
връхлита бавно и пагубно!
Унищожава предразсъдъци,

 Бързаше. Краката и едва докосваха влажния под на катакомбите. Сърцето и изгаряше от любов. Нищо друго нямаше значение. Да го усеща, да чува гласа му, да потъва в светлия поглед, като в бездна, беше всичко, от което имаше нужда. Всичко, ...

 Тя го пресрещна забързано, докато той се луташе из катакомбите под старите руини на града. Не разполагаше с необходимото време, за да му повлияе достатъчно, че веднага да  получи своя дългоочакван отговор. Разчиташе по- скоро на изненад...