Пред портите на ада, гордостта си ще оставя
и ще вляза с болка свидна на сърце!
С дявола сделка ще пробвам да направя,

 Този избор е мой!
Да те обичам докрай, безрезервно!
Да пълня очите с порой,

 Тишината беше по- мъртва от всякога, когато отвори внезапно очи. По челото му се сливаха капчици пот. Не помнеше, кога се бе преместил на леглото в спалнята. Чаршафът бе свит на топка до него и сякаш съзаклятнически мълчеше и споделяше ...

 Страх ме е, че ще избягаш!
С погледа си и със любовта!
Страх ме е, че ще замлъкне,

 Седеше на ръба на скалата. Погледът му прегръщаше необятното море. Звукът от разбиващите се вълни, нахлуваше плавно в съзнанието. Усещаше душата си празна. Беше изминала година от онзи кървав ден. От мига, отнел му всичко. Тя беше негов...