Бързаше. Краката и едва докосваха влажния под на катакомбите. Сърцето и изгаряше от любов. Нищо друго нямаше значение. Да го усеща, да чува гласа му, да потъва в светлия поглед, като в бездна, беше всичко, от което имаше нужда. Всичко, ...