Не желая повече да съм подвластна,
на пари, прогнози, настроения!
Без време болката ми се клонира,

 Поне веднъж, кажи ми че усещаш,
чувствата ми, като приливна вълна!
И омагьосан, след това изглеждаш,

 С кървави сълзи заплака реалността
и разкъса в душата нежната мембрана.
Тежки въздишки отрони света

   - Каспър, любов моя, аз нали ти казах, да не ми ръмжиш? Разбирам, че не искаш да имаш нищо общо с мен, но не това е начинът! Трябва да спреш да ме гледаш... Да мислиш за мен, да ме желаеш... Защото те усещам, особено през нощта и се в...

   Стана и навик. Като не можеше да говори с Каспър насаме, да рови в профила му и да го гледа на снимка. Ефектът беше горе- долу същия. Монологът се беше превърнал в традиция с многогодишен статус. Галеше лицето му и му споделяше абсолю...

    Мина покрай нея, изчака реакция и като не я получи, продължи по алеята. Понякога думите бяха излишни. Кари виждаше тъгата по лицето му, но нищо не можеше да направи. Нито беше достатъчно компетентна, спрямо проблема, нито имаше право...

Прегръщам нощта,
когато ти си в съня!
Долавям радостта,

    - Така и не ми каза, какво се случи в съня ти, когато се появи неволен свидетел в сюблимния момент?
   Лицето на Кари светна изведнъж. Една блажена усмивка се разля и очите и се присвиха лукаво. Щеше и се в този момент да го подразни...

    - Мислех, че си се променил. Разбрал си, какво означавам за теб... Сбъркала съм. Години наред съм отглеждала химери. Вярвала съм, че като водата и любовта ще намери път към сърцето ти. Надявах се, исках, копнях... Напразно... Жалко.....

 Разочарованието я погали,
с пръсти, като кинжали.
В руини внезапно се превърна,

   Каспър седеше на бюрото си, вперил унил поглед в календара. Бяха изминали почти три месеца от последното и съобщение и надеждата за ново, се стопяваше с всеки изминал ден. Наблюдаваше я тайно и душата му се свиваше, като в мидена черу...

 Не намери път към мен,
колкото и да те исках.
Не надмогна гордостта,